Човечеството получи болестта, от която се нуждаеше.

Човечеството получи болестта, от която се нуждаеше.

Спряхме да уважаваме здравето си, затова се разболяхме достатъчно, за да осъзнаем кое е най-важното.

Вече не оценявахме природата, затова се разболяхме от болест, която ни накара да осъзнаем колко ценно всъщност е да бъдеш сред природата.

Спряхме да работим върху семействата си, затова болестта ни заключи в домовете ни, за да се научим отново да функционираме като семейство.

Спряхме да ценим възрастните хора и болните и се появи тази болест, за да ни напомня колко са уязвими.

Спряхме да ценим здравните специалисти и фармацевти, за да разберем колко са незаменими…

Спряхме да уважаваме учителите си и болестта затвори училищата ни, за да могат родители сами да опитат ролята на учители…

Мислехме, че можем да купим всичко, да бъдем навсякъде и с всеки, затова получихме тази болест- за да осъзнаем, че нищо не е даденост.

Алчността ни обърка – прекарвахме свободното си време в търговските центрова, затова болестта ни затвори, за да разберем, че не можем да си купим щастие.

Обръщахме огромно внимание на външния си вид и се конкурирахме помежду си, затова тази болест закри лицата ни, за да разберем, че красотата е преходна.

Мислехме си, че сме владетелите на тази земя, затова се разболяхме от тази болест – за да може нещо миниатюрно, което дори не можем да видим, да ни укроти, да ни даде урок и малко смирение.

Тази болест отнема много от нас, но също така ни дава възможност да научим толкова много и да разберем кое е най-важното в живота.

Имаме болест направо по мярка. Ние – човешкият род, вероятно наистина сме имали нужда от нея.“